Тренировките в домашни условия станаха изключително популярни, създадоха се стотици сайтове, от които могат да се гледат или изтеглят такива тренировки. Целта им е да се улеснят хората да тренират независимо от времето и мястото, за хора които нямат възможност да посещават фитнес салони, заради ангажираност в работата или удома.
Аз също станах изключителен фен на тази тренировки, не само че ти пестят време, не е нужно кой знае колко скъпо спортно оборудване вкъщи, за да се изпълняват тези тренировки, няма опашки пред банята в съблекалнята... Вичко това беше страхотно докато не се появи сина ми, а с него тренировките у дома не бяха никак лека задача. Разбира се доста по-вероятно беше да успявам да тренирам вкъщи отколкото да търся кой да го гледа, за да посещавам фитнес салон. Докато беше съвсем малък беше лесно, защото го слагах на леглото да ме гледа, изнервяше се, но все пак успявах да тренирам. После обаче порастна и положението стана сериозно. Вместо да тренирам се опитвах да го опазя да не се удари с някоя гира или аз самата да не го ритна без да искам. Сайтовете, които предлагаха тренировки вкъщи не предлагаха обаче идеи как да тренираме докато детето изисква вниманието на майката.
Тъй като желанието ми да тренирам беше изключително голямо, неволно успях да включа и сина си към това мое занимание. Първоначално намерих дрънкалки, които приличаха на гири, а моите слагах далеч от него. Той разбира се искаше моите, но аз започнах да му обяснявам с негови думи, че моите са опасни за него и в крайна сметка загуби интерес към тях. Дори започнах да го използвам него самия за гира в някои упражнения, което беше истинско забавление. С времето дори започна да научава някои движения и той самият ги правеше.
След това се роди сестра му и упражнението се повтори. Сега моите тренировки вкъщи са истинско забавление, особено когато времето е лошо и не може да се играе навън. Снабдила съм се с още една постелка за упражнения на земята и с комплект „детски гири”. Загряваме заедно, тренираме заедно, те са щастливи,аз също. Сега когато вече са по-големи, на баткото му писва да ме гледа и решават със сестра си да отидат в съседната стая и да си играят. Но вече знаят,че мама тренира и или се включват към тренировката, или отиват да си играят, но не ми пречат.
Разбира се, за да стигна до този момент не беше никак лесно. Всичко това изисква доста търпение и не винаги сценария минава по мед и масло, понякога се налага да прекъсна тренировката, за да направя нещо странично. Разбира се водещото в случая за мен беше желанието ми да не пропускам тренировка. Когато се върнах на работа, това желание беше още по-голямо, понеже по цял ден седя пред компютъра. И в този момент осъзнах, че не съм сгрешила като включих децата си в тренировките. Така прекарваме времето си заедно, което все не стига като през деня ходим кой на работа, кой на градина.
Тренирам вкъщи, за да пестя време, тренирам когато съм сама с децата, за да може да сме всички заедно, когато съпругът ми се прибере, за да прекарвам повече време с тях и ако мога да ги науча на спортна дисциплина, да им покажа, че е хубаво да се тренира, а не основно да се седи пред телевизора или компютъра.
Надява се да съм полезна с тази информация.
Ако имате други идеи, ще се радвам да ги споделите.
ЦСКА-спортно новини,световен футбол,клуб...
The Five Best Super Bowl Games Of All Ti...
А и го няма състезателният елемент от залата, който е двигател за развитие.
